Кроношпан Бургас – въздушният убиец

    Преди няколко месеца, около завода на „Кроношпан“ в Бургас, имаше множество автомобили, които бяха покрити с прахообразна мръсотия и гъсти лепкави капки. Това не се случваше за пръв път. Редовно жители на комплекс „Славейков“ се оплакваха, че прането им било покрито с прах, че автомобилите им сутрин били целите в нещо подобно на много фини стърготини, постоянно от комина на завода излизал гъст черен пушек, носела се отвратителна миризма.

    Ясно е, че проблемът идваше от завода, но по-големият проблем е, че никой не се наемаше да оправи това. А този проблем касае не само комплекс „Славейков“, но и всички жители на град Бургас. Вятърът духа в различни посоки и по този начин трови целия град. „Кроношпан“ е сложен казус, който може да бъде решен, но за целта трябваше да се започне с една малка, но много важна стъпка – желание.

    Видно беше, че по някакви причини бургазлии нехаят. Градът имаше нужда някой да подеме борбата за изчистване на въздуха. И не само да я започне, а да я доведе докрай. Един човек реши, че също е потърпевш от завода, че този проблем е проблем на целия град и някой трябваше да свърши качествено работата за намаляване на замърсяването, което заводът причинява. Този гражданин беше Стефан Петров.

    Той се зае с тежката задача да реши проблема, наречен „Кроношпан“-Бургас. Започна събиране на информация, разговори с хора, търсене на потърпевши, които искат да променят настоящата ситуация към по-добро и привличане на съмишленици. Оказа се, че много хора роптаят, но в по-голямата си част са силни само пред компютрите, изразяващи недоволството си в социалните мрежи или пишейки анонимни коментари под разни статии в онлайн медиите.

    Във времето имаше отделни граждани, които са подавали някакви сигнали, изказвали са писмено възмущението си от замърсяването, но нищо повече. Разбира се и нищо не бяха постигнали, а замърсяването си беше налице. От сайта на Община Бургас за качеството на въздуха се вижда, че за месец март има 18 дни, в които има замърсяване с фини прахови частици. Замърсяването стигаше до 3 пъти над допустимите норми в някои от дните.

    Оказа се, че има замърсявания, но има ли някакво наказание за това. До ден днешен не разполагам с информация за санкция на завода. Тъй като борбата нямаше да е лека се наложи сформирането на екип, който да противодейства. В екипа влизаха Стефан Петров, ОЗБГ, Константин Бачийски, Стиляна Божидарова, Пламен Ченголов, Адриан Хаджиев и граждани, които ни помагат по различни начини.

    След разгласяване на проблема се заех да достигне до повече хора и тези хора или поне част от тях да си потърсят правата, да проявят интерес към институциите и да не остават апатични към това, което се случва. Първо показахме на обществото къде и как да проверява чистотата на въздуха.

    След това с екипа помогнахме на десетки граждани да изпратят сигнали и запитвания до различни институции – Община Бургас, Общински съвет, РИОСВ, МОСВ, Омбудсман. Всяко запитване съдържаше около 10 въпроса, които бяха отправени към съответната институция, до която беше адресирано запитването.

    След предприетите от Стефан Петров и екипа мерки дойде ред и на общината. Кметът на град Бургас се активизира и РИОСВ-Бургас постави ултиматум на завода. На два етапа (до 30 юни и до 31 октомври) заводът беше длъжен да изпълни дадените му предписания. Чрез наложените от РИОСВ мерки се целеше да се редуцира замърсяването от фини прахови частици.

    Успоредно с това изготвих сигнал, с помощта на екипа, до прокуратурата, който беше подписан от 40 будни граждани. В сигнала се настоява за проверки по 11 точки. Все още нямаме резултат от прокуратурата, но в скоро време и това ще се случи. Бях поканен и бяхме поканени от няколко медии да се разкаже за проблема и да достигне до повече хора.

    След края на първия срок, който беше 30 юни 2017 година, до нас достигна информация, че заводът е изпълнил на 100% всички предписания. Но за запознатите интерес будят и няколко други факта. Защо мобилната лаборатория на Община Бургас не измерва фини прахови частици 2,5 и формалдехид? Защо завод „Кроношпан“-Бургас не разполага със собствени уреди за измерване качеството на въздуха? По какъв начин заводът ще гарантира в бъдеще, че няма да замърсява въздуха?

    Отговори на тези въпроси няма, а защо няма – всеки сам да си направи заключение. Занапред сме предвидили да вземем още мерки, които ще помогнат за изчистване на въздуха:
– закупуване на 8-10 броя уреди за измерване на въздуха, които ще бъдат разположени в два кръга около „Кроношпан“;
– закупуване и на други уреди за измерване на въздуха, които измерват и фини прахови частици 2,5, и формалдехид;
– изработването на онлайн карта (по подобие на airbg.info, но нашият вариант ще е много по-добър и полезен), която да показва местоположението на закупените уреди и техните показатели в реално време;
– иницииране на подписка за провеждането на местен референдум във връзка с вредите от „Кроношпан“-Бургас. Подписката и референдумът са в компетенцията на специално създаден Инициативен комитет с председател Стоян Грозев;
– мирен протест;
– повтаряне на предходните мерки: сигнали, запитвания, сигнал до прокуратурата, медийно отразяване.

    Нашата цел е заводът не да бъде затворен, а да продължи да работи, но без да замърсява въздуха. Също така искаме да се прекъсне всяка корупционна практика, ако прокуратурата установи наличието на такава и виновниците да си получат заслуженото наказание, което се предвижда по закон. Докато „Кроношпан“-Бургас не започне производство, което е безопасно за човешкото здраве и околната среда, ние няма да спрем да се борим с всички законови средства!

Автор: Стефан Петров

 

Остави коментар

avatar
wpDiscuz