Ирена Чардакова е на 57 години родом от Пазарджик. Завършва тамошната Математическа гимназия с отличие и значка за постигнатите успехи. Като малка мечтата й е била да завърши „Право“, но първоначално не успява. Затова учи в Техническия университет в София.
След откриването на Бургаския свободен университет /БСУ/ в далечната 1991 година тя записва „Право“ и осъществява детската си мечта. Започва своята кариера повече от успешно. Практиката й е добра, но всичко се променя в деня, в който нейната майка загива за миг при зверска катастрофа в Пазарджик – прегазена от таксиметров шофьор на пешеходна пътека.
В Бургас Ирена създава семейство, но няма успех в брака си, затова решава да се върне да живее в родния си град. Там също гради успешна кариера като юрисконсулт към местната служба на Министерството на земеделието и храните /МЗХ/. Напуска работата си, защото трябва да се грижи за баща си повече от 10 години. След трагедията с майка й, той е отключил епилепсия, която има от детските си години. Ирена се посвещава изцяло на грижите за баща си, като напуска своята работа като юрисконсулт и започва адвокатска практика, за да има повече свободно време. Впоследствие се отказва изцяло от „Право“-то и става личен асистент на своя болен родител. За съжаление той загива след 10 години грижи по време на COVID пандемията.
„Не ми се случвало в живота да имам деца, но на стари години съм се грижела за него като за дете!“
През това време Ирена среща мъж, който е нейна опора и подкрепа. Казва, че любовта им е била голяма. Ударът за нея е двоен, когато и той губи живота си по време на пандемията от коронавирус у нас и по целия свят.
57-годишната жена казва, че не е можела повече да остане да живее в Пазарджик и затова решава да опита късмета си в София, където е работила като служител на „Топлофикация“. Междувременно продава семейното жилище в Пазарджик. Впоследствие решава, че столицата не е нейното семейство и се връща в Бургас при спомените от щастливите си студентски години.
За морския град казва, че се развива към по-добро. С парите от продажбата на семейното жилище се е надявала да си закупи такова в Бургас, но времето е минавало, цените са се вдигали и се е оказало, че с наличния й капитал тя вече не може да си позволи апартамент. Искала е да започне работа, за да й отпуснат кредит, за което са й били необходими още 6 месеца стаж, но не е успяла.
Ирена се примирява и започва да живее на квартира. Допреди около месец, когато е изхвърлена от апартамента, който е обитавала, въпреки че има договор за наем. Дори нейните документи и вещите й са все още в жилището. През последните 30 дни Ирена живее на пейка в Морската градина и няма покрив над главата си. Опитала са е да се свърже с хора, които е считала, че ще й подадат ръка и които дори и дължат пари, но са я отхвърлили в този тежък за нея момент.
Благодарение най-вече на огромната помощ на Николай Кючуков, както и ОЗБГ, и други хора в момента Ирена е настанена в дома в „Акациите“, извадени й са документи, разполага с телефон и номер, подадени са й документите за общинско жилище. Осигурени са й дрехи и други работи, които са й нужни в ежедневието. Има още какво да се направи и всеки може да помогне.
Ако има три желания, би искала единствено покрив над главата си и работа. Работа, защото тя е образована и начетена. За себе си казва, че може да работи в офис, като адвокат или икономист. Съгласна е дори да продава и в магазин и вече го е правила. Единствено не може да върши тежка физическа работа заради стара травма на крака, която в определени периоди я принуждава да се придвижва с бастун.
„Не се срамувам или пазя от тежка физическа работа, но нямам физическата възможност“
Ирена е горделив човек. Тя има брат, който от дълги години живее в Лондон и който не е информиран за тежката ситуация, в която е изпаднала. Ирена няма и намерение да го потърси, защото се притеснява и най вече – защото е горда жена, която иска да си изкарва сама прехраната. Тя не проси, не моли хората за пари или за помощ, но би приела работа и жилище, което впоследствие сама да заплаща.