Три седмици след протеста за справедливост в Бургас темата за Никола Бургазлиев остава болезнено актуална. Решението за домашен арест на 18-годишния младеж, премазал с електрическо АТВ петима души в „Слънчев бряг“, предизвика тогава вълна от възмущение и събра близо 300 души пред Съдебната палата. Макар времето да е минало, общественият отзвук продължава да поставя въпроса: доколко можем да вярваме, че правосъдието е еднакво за всички?
Протестът и подписката, в която се включиха стотици граждани, не бяха само емоционален изблик, а сигнал за дълбок проблем. Хората поискаха справедливост за Христина Здравкова и нейното дете. Лозунгите срещу прикриването на виновни, свързани предимно със системата на МВР, отразиха нарастващото недоволство от усещането за безнаказаност и двоен стандарт.
Днес, с дистанцията на времето, виждаме, че случилото се не е изолиран инцидент, а симптом за по-широка криза на доверие. Гневът на хората в Бургас и други градове е истинското изпитание дали институциите ще чуят този глас и ще дадат доказателство, че справедливостта у нас е възможна. Именно затова събитията отпреди три седмици продължават да резонират и днес.
Към днешна дата Христина не е сред нас, а Никола е с мярка „задържане под стража“, но до произнасяне на окончателната присъда има още много време. Дали дотогава прегрешението му няма да бъде забравено и това да е поредният случай преминал „незабелязано“ през институциите?