В Бургас се проведе среща на заинтересованите страни за черната мида и регулаторните механизми в българската акватория на Черно море. Присъстваха представители на ИАРА, БАБХ, Гранична полиция, други институции и заинтересовани страни. На срещата не бяха поканени представители на медиите и граждани, което породи съмнения за обслужване на лични интереси или прикриване на важна информация от обществото.
Темата беше „Производство, улов, първа продажба на черна морска мида и контролно регулаторни механизми в българската акватория на Черно море“. На срещата направиха преглед на законодателната рамка при двучерупчести мекотели – забрани, ограничения и режими в зоните за улов, необходими изисквания при издаване на разрешителни за стопански риболов при улов на морски черни миди. Проследимост на уловените количества, етикетиране, условия за транспортиране, разрешителни режими и обсъждане на законодателни промени, при необходимост свързани с предотвратяване на негативните въздействия върху човешкото здраве.
Обсъдено беше и съвместно взаимодействие между всички институции при създаване на евентуални ограничителни режими за забрани за улов в чувствителни черноморски зони, които са с установени потенциални рискове от заустване на отпадни води или наличие на химически заводи в близост.
Разкриха и порочна практика за продажба на бракониерска черна мида. Бяха посочени два основни аспекта на проблема с бракониерската мида. Първо – ИАРА продължава да издава документи за добив на мида от водолази без надлежно разрешително, което е в нарушение на Европейския регламент 853, който изисква зониране на местата за добив и второ – между БАБХ и ИАРА липсва необходимото сътрудничество при обмена на информация и документи при открити нарушения, като колко мида е уловена и колко е преминала в пречиствателни станции преди да стигне до крайния потребител.
Важно е да се отбележи, че бракониерите разрушават пазара на черна мида, тоест оказва негативно влияние върху него и здравето на потребителите. Според запознати бракониерите нямат право да ловят мидите в големи количества, тъй като те трябва да преминават през пречиствателни центрове, които обаче нямат капацитет да се справят с големи обеми и че черната мида, дори и да се пречисти, не е годна за човешка консумация, ако не е от мидена ферма.
Участник в срещата изрази притесненията си относно разрушаването на екосистемите от бракониерския улов и настоя за пълна забрана на улова на дива черна мида, както е практиката в други държави.
Има сериозни проблеми, свързани с бракониерския улов на черни миди в Черно море. Необходими са по-строги регулации и съвместни усилия между институциите за защита на пазара и здравето на потребителите. Пълната забрана на улова на дива черна мида е едно от решенията на проблема, както е и наложително да има по-голяма справедливост към легалните производители, които инвестират значителни средства в своите бизнеси.
Рискът бракониерски миди да имат бактерии, които са опасни за човешкото здраве и са в големи количества, е огромен и най-вече Ешерихия коли. Тези бракониерски миди се предлагат на българския пазар поради няколко причини, част от които са изложени по-горе в настоящата публикация, а ниските нива на контрол са вследствие и на корупционни практики.