Преди месец, с член на „Организация за закрила на българските граждани“, се свърза едно момче. То помоли за помощ за друг човек – Иван Секулов, който имаше нужда от операция. ОЗБГ откликна и всичко завърши успешно.
Ще представим копие на публикациите от Фейсбук на момчето, което помогна на Иван Секулов. От тези материали ще добиете представа кой е Иван Секулов, кое е момчето, което му помага, как сме му помогнали, отчети, документи и т.н.
29.08.
Приятели, един българин има нужда от помощ! Човекът на снимките се казва Иван Секулов, на около 60 години е. Няма жилище и намира подслон, където може: пейки, храсти, строежи, …
Има херния, която се нуждае от опериране. Ако не се оперира – краят за Иван ще е фатален. Говорено е с доктор от Окръжна болница да го оперира, но трябва да се платят осигуровките на човека. На Иван са му нужни около 700 лева: за издаване на лична карта и за плащане на осигуровки за три години назад.
Моля, всеки който има желание и възможност да помогне, да се свърже с мен. Имам над 1500 приятели, отделно публикацията ще бъде видяна и от други хора, ще бъде споделена и т.н. Всеки да даде по 50 ст. и ще се осигурят нужните средства. Може да ме намерите и на телефон 0877 113 150.
Като коментари под поста постоянно ще публикувам отчет на получените средства, за да не се прехвърли лимита. След това лично ще отида да платя осигуровките на човека и след това ще публикувам касовите бележки, за да няма злоупотреби.
Предварително благодаря на всеки, който се отзове. Да живее България!
31.08.
Какво свърших днес:
Има събрани 400 лева + обещани за тези дни. Проверих как се вади лична карта и как се плащат осигуровки. Говорих и с лекаря и сме се разбрали.
Намерих данни за човека, сестра му и негов роднина. Утре едно момче ще говори със сестрата. Взех и документа от прегледа при лекаря, който е бил преди месец и го прикачвам да го видите.
Остана тези дни да намеря човека, да го хвана за ръчичка и да мятаме институциите. Пратил съм едно момче да обикаля, където ходи човека и ако го види да ми звънне. Това е засега.
Да живее България!
01.09.
Хорската неблагодарност, безхаберност и нежелание да им се помогне, са безкрайни! Днес имах среща с Иван да го водя за лична карта и осигуровки. Не дойде!
Писна ми да го чакам и да го търся по улиците и отидох да говоря със сестра му. Оказа се, че преди час бил при нея, взел кафе и стотинки и казал, че има среща с някакво момче (тоест аз), но повече не се върнал. Поговорихме си, попитах я как се е стигнало дотам, но тя каза, че си няма представа и ми разказа следната история:
„Ние сме три деца: аз и двама братя. Единият брат живее с българска циганка в Слънчев бряг. Работи в строителството. Има дете от нея и са добре. По-добре са, отколкото на улицата като Иван.
Аз живея в боксониера с мъжа си в Меден рудник. Той имаше сергия на Краснодар, но е болен от месец и няма кой да зарежда, продава и не работи, а аз работя за по-малко от 400 лева. От време на време взимам Иван, къпя го, храня го, но не иска да стои и пак заминава. Не знам какво да правя. Няма как да му помогна, защото и аз нямам възможност. На съпруга ми също не са му плащани осигуровки, за скъпи лекарства също нямаме пари.
Историята на Иван ще Ви я кажа накратко. Той живее така от 1997 г. Имаше строителна фирма, но няколко пъти го лъгаха, сби се с някакъв, не му плащаха и накрая фалира. Ядоса се и каза, че по-добре на улицата да живее, отколкото да работи за без пари.
Има жена и син от нея. Имаха къща в едно село, но я предписа на нейно име, а тя е продаде и не му даде пари. Сега живеят в Дебелт, а детето е на 22-23 г. и се занимава с климатици. И тя Излъга Иван.
После отиде в Русия да се занимава със строителство. Беше добре, но се върна променен. Оттогава му има нещо и с главата, не е луд, но е различен. А ако го видите какъв е бил?! Какво момче за чудо и приказ, нищо общо със сега (и се разплака).
След това заживя по улиците. Преди 3 години щяха да го убият. намушкаха го във врата, до сънната артерия. Обадиха ми се, че е намушкан. Притесних се и се уплаших, щях да полудея.
Докторите казаха, че трябва да лежи, но той стоя 3 дни в нас и си замина. Не го знам къде ходи, не ме слуша. Все казва, че ще се оправи, че ще се промени, но нищо. Знае си неговата. Не е луд, но му има нещо след Русия. Вдигнах ръце от него, нямам сили да се занимавам. Никой не иска да го погледне. Не работи, не проси, само по казаните бърка. Добър човек, е но не може да се излезе с него на глава. Ако можете да му помогнете ще се радвам, но знам колко е несериозен. Сам не иска да си помогне. Учудвам се, че има хора като Вас. На мен никой не ми помага, но това е друг въпрос.
Като каза, че ще ходи по улиците и така направи. Вече 20 год. станаха. В началото приятели, познат опитваха да му помогнат, но не иска и накрая го оставиха. Идва от време на време да се видим и да му дам някоя стотинка, но не ще да стои при мен. Вика: „Няма да стоя на затворено и на едно място. не е за мен това“. Какво да го правя, не мога да помогна :(.“
Това ми каза жената. Благодарих й, и й дадох номера си да ми звънне, ако отиде при нея. Отделно едно момче, което на всеки час минава през парка да види дали е там. Същото това момче, каза че пак ще говори с нея да вземе за една вечер Иван, а на сутринта направо да го чакаме пред тях и да го водим, където трябва. По-късно ще разбера дали е съгласна. Друго в момента не мога да направя или измисля.
Хората нямат пари за хляб, а повечето се оплакват, че не могат да изберат между пълен гардероб какво да облекат, имали 5 коли и се чудели коя да карат, на кой курорт да отидат, какъв телефон да си купят и т.н. Добре, това са хубави неща, но да не забравяте човечността! Не се знае кой как ще го завърти живота. Гаранция няма!
Тия нещастници дето харчат хиляди за глупости, а им се свидят 5 лева да дадат за една благородна кауза, за някое дете или нещо подобно – да му мислят. На всеки му идва времето: рано или късно. Не го забравяйте!!!
Хубав ден :).
02.09.
Едно момче, което ходи по вода, написа коментар. Нормален коментар, но първото изречение „НЕ ПРАВИ НЕПОИСКАНО ДОБРО“ ме провокира да напиша следните редове.
Коментарът беше по повод мой пост за Иван Секулов. Във връзка с това ще разкажа и как точно се стигна до момента, в който се нагърбих да помагам на човека. Вие преценете дали е поискано или непоискано добро.
Ще публикувам какво се случва с Иван и неща свързани с него, до момента, до който нещата не се случат както аз искам. Ако на някой му писна да чете за Иван, свободен е да се е*е в гъза, а ако не може – с радост ще му помогна!
Едно момче, което има висок процент слепота (полусляпо е) се запознава с Иван в паркчето до „Операта“ (това момче е инвалид, заради слепотата си и получава пенсия за това). Иван му разказва историята и момчето започва да му помага. Три месеца му дава храна, стотинки, говори си с него, както и търси кой да помогне на Иван. Иска да помогне на Иван, защото са говорили многократно и Иван е казал, че иска да се оперира, но няма възможност. Момчето казва, че ще помогне. Излиза, че този, който има почти нищо, дава на този, който има нищо. Така е в България!
Та, това момче се свърза с ОЗБГ (http://ozbg.bg) и помоли за помощ. Казах му, че през организацията нещата ще станат малко по-трудно и затова се наех на своя глава да му помогна.
Засега нещата вървят добре, но така ще бъде и занапред, тъй като аз съм се заел! Дори имам идея малко да помогна и на сестра му, защото и тя заслужава.
Това е накратко за това как стигнаха до мен и как се отзовах. Засега са събрани около 600 лева, но още не съм провел втори разговор с доктора. Тогава ще стане ясно дали 700 лева ще стигнат или ще трябват още: за болница, прегледи, лекарства, нещо друго.
Но всичко с времето си. Първо да мине петък да видя дали ще излезе картата и дали ще вземат пари за осигуровките, както и да издадат един документ, който ще трябва за операцията.
Чао засега!
04.09.
Казусът с Иван Секулов се развива добре и върви към своя край! Качвам и снимки да се види кое, какво, как и т.н. Оттук нататък Пламен Делев ще се занимава с операцията, както и след нея. Аз само ще осигуря средства (благодарение на всички, които се отзоваха) за болничен престой, платно, лекарства и нещо друго, ако е необходимо. За момента имам 55 лева останали, но чакам още пари, които се надявам да стигнат за разходите след операцията.
Днес извадихме ЛК на Иван и му платихме осигуровките. Говорих с д-р Андреев и най-вероятно другата седмица ще има операция. В НАП имаше служител на „Райфайзен“, на който тонът му не ми хареса и подадох устно и писмено оплакване до централата на банката в София.
След това говорихме и със сестрата на Иван. Казах й, че имам останали пари и ако има желание да й купя нещо за ядене, лекарства за мъжа й или нещо друго, от което се нуждае. Отказа ми, дори се обиди леко и си тръгна разсърдена.
Лично за мен, причината е, че беше озлобена, защото помагаме на брат й, а не на нея, тъй като предния път каза, че мъжът й също бил с неплатени осигуровки, но нямало кой да му ги плати или помогне. Друга причина, освен злобата й, не виждам за отказа, който получихме, както и отношението, с което ни изпрати.
Денят започна добре и съм доволен от свършената работа. Другата седмица ще стане ясно кога ще се оперира Иван и след това какво следва, но там вече Пламен отговаря. Той ще ме държи в течение, а аз ще публикувам тук.
Да живее България!
Иван го оперираха и е добре. Наехме му квартира за два дни, за да не обикаля по улиците и да не се замърси раната. Пламен му купи чорапи, бельо, сапун, храна и ходи да го вижда как е и дали има нужда от нещо. Също така отиде и настани Иван в дом за бездомни хора в „Акациите“.
Освен това, Пламен, му намери и храна. Някакъв ресторант ще дава храна на Иван. Приятел на Пламен, който е таксиметров шофьор, ще му я носи до дома в „Акациите“. Засега всичко мина успешно за Иван, помогнахме му и засега всичко е наред.
Някои от разходите след операцията са: 50 лв за квартира в „Лазур“ (по 25 на ден), 20 лв за храна, 5 лв на Иван за джобни, 20 лв за бельо, чорапи и т.н. Отмятайки всички разходи, остават още 143 лв. След време ще платим още осигуровки на Иван или ще му помогнем, ако има нужда от нещо. В краен случай, ако няма нужди, парите можем да ги дадем на друг нуждаещ се. Има достатъчно хора с деца, хора, които не са здрави и т.н. Винаги има на кого да се помогне и ние от ОЗБГ сме насреща, доколкото можем!
За Иван ни писаха около 60-70 човека. От повечето взех пари, но от някои не взех пари, защото събрах сумата. Парите се събраха за 3-4 дни. Няколко човека предложиха да дадат почти цялата сума. Хвала и благодарности на тези българи!
Имаше и такива отрепки, които казаха, че ще помогнат, но не го направиха. Някои от тях и големи думи казаха, тежки писания написаха, но накрая нищо. Празни хора, много празни! Да не забравят, че колелото се върти! Ще дойде и техният час, ще осъзнаят какви боклуци са, но ще е късно!
Прави ни впечатление, че хората не искат да помагат, дърпат се. Не знаем дали, заради човека, но като цяло нямат желание. Иначе на маса и във Фейсбук всички са много силни и големи, но стане ли въпрос за действия ……
Да живее България!
Днес, 13.10.2015 г., останалите около 140 лева бяха дарени за това дете: ЛИНК. Който има желание също може да помогне на Ани. Бъдете здрави!
* * * * * * * * * * * * *
Представяме и снимки от болницата и квартирата:
Документите: